Разводът - трагедия или нов път

Развод - за някои тази дума звучи като присъда, други я хващат като спасителен пояс.

Приемете развода като промяна, без да оценявате дали тя е добра или лоша, съветва Юлия Алехина, психолог и майка.
Тя  разказва собствената си история. 
Аз съм клиничен, семеен и детски психолог. Преживях всички етапи на развод със съпруга си, имам собствен опит и сега отглеждам сина си сама.
В моята психотерапевтична практика съм се срещала с много хора преживели развод или на ръба на развода и тази тема ми е добре позната. 
Обикновено, когато говорим за развод, имаме предвид момента, в който той е факт, записан на хартия и съпрузите спират да живеят заедно.
Аз бих разглеждала развода като процес, който се развива във времето, който започва много преди раздялата, с осъзнаването и приемането на истината. Истината, че тези отношения са престанали да радват, да дават топлина и утеха на съпрузите и на всички в това семейството.

Бях на 24 години, когато разбрах, че разводът ще спаси мен и сина ми.

Помогнаха ми часовете на психоанализа и безсънните нощи. Мозъкът ми трескаво търсеше изход от тази ситуация, а сърцето ми плачеше над разбитата мечта за щастлив семеен живот.
Периодът на решение да сложа край на съвместния ни живот отне около година и половина. Това е най-трудното време в биографията ми, когато нямах подкрепа от никого, всички се опитваха да ме убедят да запазя семейството си, а аз бях в плен на собствените си страхове.
Останах сама, със смачкано на прах самочувствие и тригодишен син.
Преди да ви разкажа пет факта за моя опит, веднага ще направя уговорка - не говоря в полза и не препоръчвам развод. Ако и двамата съпрузи имат шанс и желание да преминат към ново ниво, трябва да се борят и да намерят път, да „излекуват“ своите отношения, да ревизират претенциите си един към друг и да спасят семейството си. 
Ако все пак трябва да се изправят пред истината и да признаят, че връзката е изчерпана, а болката пречи на живота им, трябва да вземат решение за развод, запазвайки, доколкото е възможно добри отношения помежду си, заради спокойствието на децата.
Ето пет факта, с които се сблъсках, когато реших да се разделя със съпруга си.

Факт №1
Страх и чувство на безнадеждност: „Не можеш да живееш без мен.“

Първото нещо, което e свързано с мисълта за развод, е страхът. Диктува го инстинктът за оцеляване, който се включва в работа със светкавична скорост. Много дълбоко в паметта ни има отпечатъци от спомени от древни времена, когато сме живеели в племена, а напускането на племето е означавало смърт.
Страхът също така е свързан с манипулация от страна на един от съпрузите, който насажда идеята, че зависите от него.

Снимка: Guliver / Getty

Факт №2
Чувството за вина: "Ти лишаваш детето от бащата", или може да звучи така: "Ти мислиш само за себе си."

Родителите ми са женени повече от 35 години, разбира се, темата за развода се е разисквала, но така и не се стигна до нея. Майка ми имаше майка и тя също майка – една цяла верига с програма. Според нея една жена на всяка цена трябва да запази брака заради децата. Това беше посланието. Аз скъсах веригата. Вината поражда манипулация, така че трябва да следите кой контролира и кой дърпа конците.
Като детски психолог мога да кажа, че едно дете се развива нормално и се чувства щастливо в атмосфера на доверие и любов. Ако тях ги няма, няма от какво да го лишим.
Бащата, винаги ще си остане баща. Аз, разбира се, все още бях много млада, начинаещ специалист и ридах много нощи, вярвайки в лъжата, че съм измамила сина си с любовта на баща му.

Факт №3
Прехвърляне на отговорността: „Ти сама взе решението.“

Шикалкавенето, имитацията на отношения в една връзка, е отговорност на двамата партньори. Единият го играе, а другият насърчава.
Рано или късно и двамата партньори в тези измъчени отношения ще искат глътка свобода. Хората сключват брак по взаимно съгласие, като носят еднаква отговорност. Защо тогава при развод единият от съпрузите се опитва да прехвърли цялата отговорност върху другия?
Трудно е да признаете истината. Когато не знаете как да повлияете на ситуацията и нямате смелостта да признаете, че нямате чувства към партньора си. След това като инфантилен тийнейджър започвате да прехвърляте вината върху другия.
Това обикновено е поведението на мъже, които не са „пораснали“ достатъчно и не са осъзнали, че всеки акт има последици.
Най-често това са момчета от семейства с един родител, възпитани от студена или авторитарна майка.
Когато реших да се разделя с образа си на жертва, съпругът ми беше изключително нещастен, тъй като той беше в ролята на палача и предложи сам да оправи всички последици от развода.
Взех детето, събрах си нещата като взех със себе си куфар с любимите си книги и отидох при приятел почти без никакви пари. Свободата беше най-ценна за мен в този момент и за всички следващи моменти от живота ми!

Факт №4
Ниско самочувствие: „Кой има нужда от теб сега и с дете.“

Винаги знайте, че ако нещо свърши, значи друго трябва да започне. Затваряйки една врата, имате възможност да отворите друга, може би дори по-забавна. Определено напред има нещо добро.
Всяка жена може да уреди съдбата си - на всяка възраст и без значение колко деца има. 
Аз имах страхове, че детето ми няма да бъде прието от бъдещия ми избраник. Тези страхове говорят пак за сбъркана „програма“ и страх - „ако не мога да изградя семейство, значи съм лоша майка, домакиня, любовница“.
Така работи психиката. Ако сте в депресия, тя ще разпростре пипала навсякъде. Гмурнах се в дълбокото, но бързо изплувах.
Пет месеца по-късно вече срещнах втория си съпруг. По-точно той ме срещна в часовете по танго и повече не ме пусна. Не бягах от депресия, просто я оставих да тича до мен, без да се състезавам. Първо стигнах до финала.

Факт №5
Болката от загубата: "Какво хленчиш, не си първата, нито последната, която се развежда."

Когато се случи нещастие, то трябва да бъде преживяно. Да преглътнете загубата и раздялата със семейството, с някога любим човек. Това е трагедия. Трябва да я приемете и да я преживеете. Всяка трагедия ни мачка, но болката прави сърцето още по-голямо, което позволява да побере още повече любов.
Най-смелото и най-мъдрото решение би било да се потопите в своето страдание и да преболедувате. Ако не се справите, „боледуването“ ще се проточи много дълго. То е като операция, която сте предприели на време, и която може да удължи живота на пациента с години.
Разводът е възможност за всеки да продължи да живее собствения си живот, да израства, да развива своите таланти и амбиции, и да ги реализира.
Що се отнася до мен, след развода имах щастлив брак две години.
Сега не съм омъжена. Поддържам връзка с бившите си любими мъже, не сме приятели, но не сме и врагове.
Синът ми общува с баща си, те имат свои собствени мъжки игри, в които аз не участвам.
Сега синът ми е на 11 години и никога не се е чувствал изоставен.
И никога не е виждал майка си нещастна.
Мона Василева